Административен регистър
Общ устройствен план
Индекс на качеството на въздуха
Национална телефонна линия за деца 116 111
Сигнали за неработещо улично осветление

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

08.08.2023

Ключови лектории и теми на научната конференция “Регионално развитие, културни коридори и медии”



Ключови лектории и теми на научната конференция “Регионално развитие, културни коридори и медии”

В началото на м. септември т.г. в Севлиево ще се проведе Международна научноприложна конференция „Регионално развитие, културни коридори и медии“. Форумът се организира от регионален вестник „Росица“ в Севлиево, Технически университет в Габрово и Регионален исторически музей в Габрово

Събитието се провежда под патронажа на г-н Кръстю Кръстев – министър на културата, г-жа Мария Башева – областен управител на Област Габрово и кметовете на Общините Габрово и Севлиево – г-жа Таня Христова и д-р Иван Иванов.

Ключовите лектори са учени и водещи експерти от България.

Проф. д.н Иван Кабаков ще представи темата за културните и творческите индустрии като източник на регионално развитие.

Обичайно културните и творчески индустрии са свързвани с очаквания за постигане на икономическо развитие, откриване на работни места и насърчаване на гражданското участие, основани на творчеството и иновациите, които използват културата като „входен материал“ при предлагането на решения на проблемите в съвременните общества. Изработването на концепцията за културните и творческите индустрии „стартира“ през 40-те години на XX век с изцяло негативното отношение на Адорно и Хоркхаймер към културните индустрии, които (според тях) разрушават елитарността на културата (Адорно и Хоркхаймер, 1999), преминават през Британския модел на творчески индустрии и концентричните кръгове на Тросби, за да се превърнат в предпочитан инструмент за демократизация на обществата и културите, съобразен с условията на пазарната икономика и политиките на ЕС в Зелената книга. Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии.

Доколко обаче коментираните очаквания са реалистични и изпълними в регионален контекст с оглед на генерирането на регионално развитие? Нещо повече – способни ли са  културните и творческите индустрии да консолидират местните общности около споделени ценности и цели, да провокират регионални иновации и интегрирани териториални инициативи и инвестиции и в крайна сметка да направят разпознаваем и атрактивен региона както на национално, така и на над-национално равнище? Това са част от темите, които ще бъдат представени в доклада. Те са поставени на преден план с оглед на обществената им значимост за устойчивото развитие на регионите в условия на пазарна икономика и членство на Република България в Европейския съюз.

Доцент д-р Светла Панайотова ще говори за възможностите за развитие и усъвършенстване на регионалната политика.

Ще бъдат представени приоритетите на Европейския съюз за развитието на регионите за периода 2021 – 2027 година, както и регионалната политика на България чрез редица документи – стратегии, планове, проекти на национално, регионално и местно ниво. С превес са илюстрирани възможностите за развитие и усъвършенстване на общините Габрово и Севлиево през посочения период, като не се омаловажава развитието на останалите общини от област Габрово. Ще бъде представен анализ на инструментите на регионалната политика. При модернизацията на образователната среда са представени конкретни проекти, в които участва Технически университет в Габрово.

Силва Василева ще представи темата „Литература и културни коридори – културен туризъм и култура на туризма“.

От средата на 80-те години на XX век се появи нова фаза на туризма, която подчертава културния компонент на туристическите преживявания. Този фокус води до преосмисляне на обектите и природата на туризма и на неговите въздействия. Литературата като част от културата на всеки регион е носител на възможността туризмът да се превърне в устойчив фактор както за привличане на туристически поток към определен регион, така и за експорт на култура и научно познание извън пределите на страната. Докладът представя знакови за българската литература имена, свързани със Севлиево – Мара Белчева, Фани Попова-Мутафова и др., и възможностите за включването им в цялостната концепция за развитие на туризъма в региона.

Проф. д-р Красимира Станева е избрала за своето представяне „СМАРТ туристическа дестинация, творчески град на занаятите и народните изкуства! – Габрово и регионът“.

Предизвикателствата пред регионите, в които има традиционно развит културно-исторически туризъм се свързват с изграждане на Общинска туристическа идентичност чрез приложение на смарт технологиите – IoT, VR/AR. Интелигентното управление на публичните и обществено достъпните данни за туристическата дестинация са предпоставка за нейното устойчиво управление. Умният град се адаптира към променящата се околна среда и неговият капацитет еволюира. Изграждането на конкурентен туристически бранд чрез интелигентно управление на метаданните от културноисторическото наследство са определящи за постигане на интелигентен баланс между физическата реалност и дигиталната среда, в която водещи са опитът,  натрупан от туристите, и анализът на следите, които оставят те. Интелигентното управление на репутацията на Смарт туристическа дестинация – Габрово е синергиен модел, който се основава на  безопасен и сигурен туризъм. Чрез развитие на адекватна емоционална интелигентност и социална комуникация в туристическия сектор се постига иновативен медиен профил  с умно дигитално съдържание.

Таня Христова, която е кмет на Община Габрово, ще представи идеята за платформата на обмен на знания. Идеята винаги е била да се споделят актуални изследвания и опит, част от които са програмите, финансирани от ЕС и разбира се –участието на местните и регионалните власти. Последните играят много важна роля като домакини на изследователски центрове и университети на своите територии. На пръв поглед, концепцията за отворена наука означава споделяне на резултати от изследвания в рамките на цялата иновационна екосистема, като в същото време се следи обхватът на комуникационните аспекти, за да може процесът да бъде публично ориентиран и приобщаващ.

Отворената наука не само насърчава научноизследователската зона на Европейския съюз и инфраструктурите за съвместни изследвания, но също така се опитва да насърчи нововъзникващите иновационни и образователни области. С други думи, процесът е много по-широк и въздействащ и стига отвъд генерирането на научни статии и споделянето на резултати от изследвания сред много ограничени и затворени общности.

Отворената наука се вписва напълно и в Новата европейска програма за иновации като приоритет за повишаване на конкурентоспособността на ЕС. На европейско и местно ниво има редица текущи междуинституционални и финансирани проекти, които ясно следват тази посока. Сред тях са: Партньорства за регионални иновации, Евроформ, където КР е представен заедно с държавите членки, Мисиите на ЕС, Регионалните иновационни долини, Науката среща регионите, Новият европейски Баухаус и разбира се – Платформите за обмен на знания.

Науката и изследователите могат да бъдат много полезни когато говорим за местните и регионални горещи теми – това е дигитализацията на работата на публичните администрации. Проблем, придружен от редица ключови въпроси и предизвикателства, тъй като касае киберсигурността, поверителността на данните и навлизането на изкуствения интелект в ежедневието ни.

Докладът изпраща своето ключово послание „Let’s go local, but Let’s go local more!“. Това е специално обръщение към европейските институции и колегите от съответните организации, защото ние можем да организираме толкова местни и регионални инициативи, колкото е необходимо, за да осигурим ползотворен подход отдолу-нагоре, на които ползите от отворената наука да са представени в пълна степен на гражданите. В този смисъл, местните и регионалните лидери като кметове, областни управители и общински съветници са най-удачните партньори на тази идея.

Проф.д.н. Венелин Терзиев ще говори за ролята на социално доминиращите лидери в създаването на нови социални системи.

Страхът от случващите се реалности се оказва съвсем не преувеличен не само в нашите лични реалности, но и в съпровождащото ни битие. Объркването от противоречивите и нееднозначни послания, които ни поставят в разкрачено състояние като хора, които имат ясно и последователно логическо мислене, все повече подхранват личните ни страхове. Макар и свикнали на недодяланите и дори понякога лирични политически послания, които се подхвърлят като сливи за смет на политическото тържище у нас, напоследък все по-силно и по-отчетливо усещаме силна притеснителност от по-уравновесените и по-дипломатични политически лидери. Тяхната лична и политическа предпазливост ни поставя в изключително непривлекателната позиция на дълго очакване на нещо, което трябва да се случи, и то на фона на станалото публично достояние тяхно лутане в търсене на определени решения, за които се оказаха съвсем неподготвени.

Личностното и колективното живеене в поредната политическа система е изчерпала своята значимост както за тези, които я консумират, така и за тези, които я наблюдават отвън. Неспособността да се самосъхрани и да реагира на променящия се свят е еднозначен отговор, че тя търси своята нова и съвсем различна трансформация. Тези периоди на трансформация обикновено са съпроводени с тежки и мъчителни преходни състояния, които от своя страна също са съпроводени с много и разнолики конфликти. Колкото и опростено да звучи всичко това, в него има определена и силна логическа, а и не само, основа – не трябва да подценяваме историческата си памет в тази посока, която с висока степен на относителност би доказала тези наши твърдения.

Съвсем непосредствен би бил въпросът – как и какво се случва с политическата реалност? Съвсем не безполезен е и следващият –  а какво се случва с нас самите? И ако на втория въпрос отговорът е сравнително по-лесен, то на първия е с далеч по-сложен характер както от същностно, така и от процесно естество. Евентуално ще ни се наложи да преминем по един или друг начин през периоди на активни трансформации на цялата ни социална система, което ще включва и промяна на политическите модели на съществуване. Ако под социална система разбираме цялата съвкупност от отношения, то би било практически по-обосновано и по-реалистично.

Провалите и възходите на съществувалите политически реалности са много и имат своите същностни различия. Да ги сравняваме и обясняваме е важно, доколкото това може да донесе известни ползи в движението ни напред, както и обяснение на случващите се нови процеси. Тези процеси ще носят и елементи, които добре познаваме и дори добре ще разчитаме и обясняваме, но и такива, които ще ни изненадват и ще бъдат нови със своята висока чувствителност. Дефектиралата политическа реалност ще се опитва да запази част от своите елементи, които успешно да пренесе в бъдещи периоди. Това разбира се е доста несигурно, дори малко вероятно, защото тези елементи са съществували в една обвързаност с всички останали и дори някои от тях да оцелеят под една или друга форма, те ще имат различна обвързаност с други, които са създадени сега.

 

Подробна информация за предстоящата научноприложна конференция може да се получи на интернет страниците на партниращите организации.

Поканата за участие може да откриете на следния електронен адрес:

https://www.rositza.com/35327/pokana-za-mezhdunarodna-nauchno-prilozhna-konferentsiya-regionalno-razvitie-kulturni-koridori-i-medii

Още по темата - ТУК: 

https://www.rositza.com/?s=%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F

Снимки: Минчо Тодоров






« назад


Достъп за глухи лица
Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на   жилищния сграден фонд
I Love Bulgaria
Pr_grajdani
Pr_NPO
Pr_firmi