Севлиевци се преклониха пред подвига на Васил Левски - 150 г. след гибелта му. За поредна година пред сградата на конака, в който е нощувал по пътя към своето безсмъртие, бяха положени венци и цветя.

„Това място е скъпо за всеки севлиевец, който милее за България и пази паметта на героите си. Свидно място, на което са стъпвали нозете на Апостола. Стъпки, които отекват и днес“, каза в словото си Ивета Миленова - директор на Исторически музей - Севлиево.

 

По думите й „Левски е идвал многократно в Севлиево. Запазеното до днес и публикувано джобно тефтерче е единственото и най-важно документално свидетелство за развиваната от Левски дейност в Севлиевско. В него на стр.64 /68/ той споменава Севлиево и пише: „От ноемврий 25-ий (1871 г.) захващам да водя точна сметка от дека какво зимам и за какво ги давам... а той (бел.ред. Ангел Кънчев) е отговорен като касиерин“.

 

В тефтерчето Севлиево се споменава още три пъти. В сметките са отразени сравнително големи разходи, направени тук, което говори за по-дълъг престой в града. Особено като се има предвид пословичната пестеливост на Апостола, когато се отнася до общите пари.

В историческата и краеведческата литература има различни мнения за съществуването и времето, по което е създаден от Васил Левски революционният комитет в Севлиево. Вероятно той е посетил града ни още по време на първата си обиколка из България за създаване на вътрешна революционна организация. През 1870 г. в града ни вече е съставен революционен комитет, който работил под прикритието на новосъздаденото севлиевско читалище. Председател и на двете бил д-р Стойчо Христов - първият лекар севлиевец, завършил медицина в Букурещ. От Влашко били и неговите познанства с революционните среди.

 

Иван Драсов, сподвижник на Левски, пише още през 1875:„Между това нашите момци не преставаха да работят. Левски писа в Севлиево и Търново на познатите си приятели... В Севлиево беше д-р Стойчо Христов...” Със свещеник Марин Софрониев, виден севлиевски възрожденски деец, който бил родом от Ловеч, Левски може би се е свързал чрез дейците на главния, Ловешки комитет. Един от основните сподвижници от този първи севлиевски комитет бил Йонко Карагьозов - буен и свободолюбив млад търговец, основна фигура в нашето освободително движение. Стъпките на Левски често отеквали и в района на днешната гимназия, която не напразно носи името на Апостола. В близост до нея били домът и ковачницата на Панайот Върбанов, тогава в самия край на града, където Левски често отсядал.

Чест гост бил той и в дома на братя Димитър и Никифор Бояджиеви - едни от най-колоритните фигури, ревностни сподвижници на Апостола. В техния дом е създадено читалището, там се събирал революционният комитет и с основание този дом бил смятан от турците за „комитско гнездо“.

Предания и спомени на сподвижници и съвременници на Апостола свидетелстват за връзките му с града и някои села от тогавашната Севлиевска кааза. Едно от градските преданията гласи, че Левски е присъствал в Хаджистояновото училище на представлението на „Многострадалната Геновева” - представление, изнесено от сформираната театрална трупа при учреденото през 1870 г. Севлиевско читалище.

 

Мария М. Софрониева (дъщеря на Марин Софрониев) разказва за интересна случка в хана на Дочоолу. При срещата на Софрониев и Левски там внезапно нахлуват заптиета. Между двамата се разиграва сцена, в която Апостолът влиза в ролята на часовникар, а Софрониев на измамен клиент. При тази привидна препирня часовникът на Левски остава у свещеника, той го завещава на сина си. За съжаление тази реликва не е достигнала до наши дни, твърди се, че е унищожена е при бомбардировките на София...

 

По време на едно от посещенията си в Севлиево Левски е придружаван от Димитър Общи. След залавянето му, Общи признава, че в повечето случаи не бил допускан до срещи с комитетските дейци. Явно Левски строго пазел изградената от него организация. Така е и в Севлиево. Общи казва: ”Оттам отидохме в Севлиево. Там Левски направи пак сам съобщение. С нарочна поща те изпратиха писмо до Габровския комитет”.

 

За създадените комитети по селата говори една описана среща между Апостола и Фильо Радев, кмет на Кръвеник, който в края на разговора казва: „Нема що да идваш до село. Разбрахме се с малко приказки, но аз като кмет и чорбаджия на Кръвеник ще кажа: Накъдето върви главата на змията, върви и опашката”. По-нататъшното развитие на събитията показва, че Филю Радев удържа думата си.

Последната вечер в Къкринското ханче Левски поръчал на Христо Латинеца (Ханджията), като пропеят първи петли - да иде да намери кон за до Севлиево. „И ще додиш с нас да ни покажеш пътя за Севлиево, да не минуваме по шосето”. Апостолът споделил с Христо Латинеца, че за да избегне срещи с полицията оттам до Търново ще се движи по преки пътеки и допълнил: „...Имам малко работа в Севлиево, но тя може да почака за по-спокойно време”.

 

Това по-спокойно време не идва. Левски е заловен и откаран в Търново, като по пътя минават през Севлиево и отсядат за кратко в конака. На 31 декември поемат обратно. Градът ни има печалната привилегия да приюти Апостола за последен път. Конвоиращите не бързат. Преспиват в Севлиево, а Левски прекарва нощта в затвора при конака, който днес не съществува и на другия ден продължават по пътя към София, към безсмъртието…

Поклон пред паметта на един от най-великите синове на България - Васил Левски!

Tweet