Днес е сакрален ден за всеки българин - денят на безсмъртието на едно от най-свидните чеда на Отечеството. Христо Ботев си отива от този свят едва 28-годишен, завещавайки ни пример за живот в името на нещо по-голямо, безценни строфи - молитва за България, ненадмината публицистика и безпрецедентна жертвоготовност. 

Век и половина по-късно, все още неосъзнали реалните мащаби на неговия подвиг и величината на земния му път, ние свеждаме глави пред небесния олтар на героя, кодирал в паметта ни духовна сила, непонятна за другите народи. 

И макар реално да не знаем почти нищо за него (как е живял, как е умрял и къде е гробът му), той е най-живата искра в сърцето на всеки българин, която ни възкресява година след година - на 2 юни, щом завият сирените и коленичим...