Днес за пореден път си спомняме паметния ден, свързан навеки в паметта на севлиевци с първата глътка свобода, поета след многовековно жадуване. И отново си припомняме събитията, след които градът се възродил за нов живот.
В разгара на горещото лято на 1877 г. един от разузнавателните отряди на руската армия, полуескадрон, командван от корнет Тулешко, влязъл в града и завзел телеграфната станция и новия конак. Смаяните заптии без съпротива предали оръжието си. Управлението на града поела смесена комисия от българи и турци. След кратката почивка малкият конен отряд се оттеглил към Търново с обещанието, че на следващия ден в Севлиево ще пристигне друга войскова част, която ще поеме охраната на града, но това не се случило и наблизо се събрала около две хилядна орда от башибозуци.
Надвисналата смъртна опасност принудила българите да търсят помощ от руските войски в Търново. Изпратените вестоносци уведомили за критичното положение в Севлиево отседналият с полусотнята си в с. Балван есаул Антонов, а след това в Търново и лично княз Николай Николаевич, който изпратил на помощ полусотнята на поручик Александър Верещагин.
В ранната сутрин на 3 юли (стар стил) петдесетината казака на есаул Антонов вече водят ожесточено сражение в западните покрайнини на Севлиево срещу многочисления противник. Не след дълго от Търново на помощ пристига в галоп и полусотнята на Верещагин, към която се присъединяват и много севлиевски доброволци. Повечето нямали оръжие, но помагали с всички сили, рамо до рамо с казаците, за да заблудят противника за числеността на войнците. Останалите севлиевци носели вода и помагали с каквото могат.
След многочасово сражение в горещия юлски ден казаците разбиват противника и го прогонват далече на запад. Завръщането в Севлиево се превърнало в триумфално шествие. На градския площад се смесва радостна глъчка от български и руски гласове. Севлиевци, били опиянени от възторг. Севлиево бил вече свободен град.
След сражението Верещагин и Антонов направили преглед на своите части. Установено било, че е убит един и са ранени трима руски войници, а противникът дал около 20 жертви. Още на полесражението били определени храбреците, които да бъдат представени за награждаване. Дължимото било отдадено и на есаул Антонов, който бил отличен с кръст за храброст за защитата на Севлиево. В битката пострадал и един от доброволците – севлиевецът Атанас Мутафчиев бил ранен.
В следващите дни имало сраженията и за превземането на Ловеч. В разузнавателна задача загинал бившият секретар на Севлиевския революционен комитет Сава Хаджиангелов.
В една от гробниците в двора на църквата „Света Троица“ почиват загиналите в битката за Ловеч: хорунжий Гурбанов и казаците Зенцов и Месякин, заедно с падналия в сражението за Севлиево казак Аникин от 30-ти Донски казашки полк. Костите на загиналите в боевете за Ловеч от 35 Брянски пехотен полк почиват в друга скромна гробница.
В ранната есен на 1877 г. в Севлиево е погребан и поручик Митрофан Марков от 9-и пехотен Староингерманландски полк, загинал от тиф на 30 септември 1877 г. Неговият паметник и двете гробници са издигнати през 90-те години на ХІХ век в двора на църквата “Света Троица” в Севлиево със средства на руското правителство, в памет на загиналите, на които и ние отдаваме почит и преклонение.
Още през юли в Севлиево било установено временно руско управление. За окръжен управител бил назначен подполковник княз Любицки. Под негово ръководство започнали работа окръжният и общинският административен съвет. Да ги ръководят били избрани видните севлиевски граждани Иванчо Хаджиангелов и Христо Спиридонов.
Днес отново се прекланяме пред всички българи, опълченци и воини, на които дължим освобождението си.
Поклонението ще бъде днес от 10:00 пред паметника на Свободата на центалния градски площад!
