В края на 2022 г. излезе от печат том.12 на „Приноси към българската археология“. Изданието е най-престижното за средновековна археология, което излиза България и се разпространява в цял свят, издава се на английски език. В него, освен български, участват и археолози от Унгария, Чехия, Русия, Украйна, Сърбия.

 

За първи път в него намери място и бе представена находка, която е във витрините на Севлиевския музей. Това е бронзова кадилница от XIV в. от рядко срещан вид, т.нар. „кацея“. Предметът е намерен през 1972 г. в с. Ряховците, при изкоп в частен дом.

Кадилниците от този тип се състоят от плитка паничка с полусферична и по-рядко с полуконична форма, която има ниско столче. За да се улеснява употребата на кадилницата, тя често се удължава с дръжка, съвременна с предмета или поставена по-късно. Често тези дръжки се разпояват и се губят. Такъв е случаят и с „ряховската“.

 

Писмените източници посочват, че кадилниците са били част от византийските предмети за бита, служили са за прекадяване при частните поклонения и други християнски ритуали, които са упражнявани в домовете. Има и сведения, че те са имали и практически приложения, по отношение на защитата и ароматизирането на дрехи. Широкото им използване в домашни услови, не изключва употребата им в църкви и манастири. В гръцки и руски манастирски типици нерядко специално се посочва типа кадилница, която да се използва на определено място при богослужение. За широкото им приложение в поменални ритуали свидетелства и това, че най-много изображения на „кациони“ има в сцената на Мироносиците, които отиват да помажат тялото на Исус след смъртта и погребението им. На тях се явява Ангел, които им възвестява, че Исус е възкръснал. Това е популярна и често изобразявана сцена.

​В късновизантийския период XII – XV в. оцелелите примери за кадилници от този тип идват най-вече от Балканския полуостров, Константинопол и Крим. Това мотивира някои изследователи да потърсят ателиета за производството им в Солун.

 

Находката, която е обект на настоящата публикация няма археологическа среда, но съществуващите точни аналогии позволяват да се датира в периода XIII – XIV в. Това е времето на най-широко разпространение на тези кадилници. Въпреки това, този тип никога не превъзхождат висящите на синджири. Те остават редки и високо стойностни предмети на християнската обредна практика през късновизантийския период XII – XV . Заради това те са във витрините на престижни световни музеи, като Ермитажа и музея Бенаки в Атина.

 

Не случайно този предмет е част от постоянната експозиция на Севлиевския музей.

Tweet