Административен регистър
Общ устройствен план
Индекс на качеството на въздуха

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

22.09.2022

ВЕНЦИ И ЦВЕТЯ В ЗНАК НА ПРИЗНАТЕЛНОСТ ОТ СЕВЛИЕВСКАТА ОБЩНОСТ ОТРУПАХА ПАМЕТНИКА НА СВОБОДАТА В ДЕНЯ НА НЕЗАВИСИМОСТТА



ВЕНЦИ И ЦВЕТЯ В ЗНАК НА ПРИЗНАТЕЛНОСТ ОТ СЕВЛИЕВСКАТА ОБЩНОСТ ОТРУПАХА ПАМЕТНИКА НА СВОБОДАТА В ДЕНЯ НА НЕЗАВИСИМОСТТА
Тържествено отбелязаха в Севлиево Деня на независимостта. Пред събралото се множество на централния градски площад директорът на Исторически музей - Севлиево Ивета Миленова припомни ролята на този ден и важни детайли от ключовите събития, считани и до днес за върхово постижение на българската дипломация.

Кметът на Община Севлиево д-р Иван Иванов и председателят на Общинския съвет Здравка Лалева поднесоха венец пред паметника на Свободата и се поклониха пред делото на великите българи, довели до успешен край мисията за свободна и независима България.

Прозвучаха патриотични песни и химнът на Република България, в изпълнение на оркестър „Севлиево“.
Представители на институциите в общината, на учебните заведения, бизнеса, политическите сили и много граждани отрупаха паметника с венци и цвета.

ДЕНЯТ НА НЕЗАВИСИМОСТТА:

Обявяването на независимостта на България е едно от най-значимите събития в българската история, благодарение на което българската държава отново става равноправна с останалите европейски страни. Това е втората стъпка след Съединението, която води до окончателното освобождение, окрилява българския народ и дава нова надежда на нашите сънародници, останали под турска власт в Тракия и Македония.
 
След Освобождението на България и Берлинският конгрес, който слага финалната точка на договорености относно бъдещето на страната, България е разделена и оставена във васално подчинение на Високата порта. Във вътрешнополитически план това няма особено значение след приемането на Търновската конституция и особено след присъединяването на Източна Румелия през 1885 година. Във външната политика нещата стоят по друг начин, българските дипломатически представители не са равнопоставени с останалите.

През септември 1908 г. настъпват благоприятни условия за обявяването на независимостта. Вниманието на Великите сили е насочено към Босна и Херцеговина и преврата в Турция, а по Източната железопътна линия избухва стачка. Княз Фердинанд и министър-председателят Александър Малинов решават, че моментът за конфискуване на жп-линията и провъзгласяването на независимостта е настъпил. Единствено Виена откликва положително на българското решение.

Княз Фердинанд се завръща от Австро-Унгария и в присъствието на премиера Малинов, и членове на правителството на 22 септември 1908 г. в Търново провъзгласява независимостта на България.
По това време севлиевецът Петър Пешев, брат на Стефан Пешев и министър в няколко правителство, е народен представител. Неговата книга „Историческите събития в живота ми от навечерието на освобождението и до днес – чуто, видяно и преживяно“ е сред най-добрите мемоарни книги за времето си, увлекателно написана, богат източник на сведения за политическия и обществен живот в страната и в Севлиево от края на ХІХ и началото на ХХ век.

Ето как изглеждат събитията през погледа на Петър Пешев: „Наскоро след младотурската революция, следният дребен инцидент в Цариград разстрои отношенията на България с Турция. На 2 септември 1908 г. турският министър на външните работи даде вечеря по случай възшествието на султана, на която покани всичките дипломатически представители, освен българския – Иван Евстатиев Гешов… Българското правителство използва твърде умело този инцидент, за да завземе източните железници… и на второ място да прогласи независимостта на България.

След тайни преговори с Австро-Унгария, Българското правителство се споразумя с тая държава, щото едновременно тя да си присъедини окончателно окупираните Босна и Херцеговина, а България да се прогласи независима.

На 21септември всички министри посрещнаха в Русе княз Фердинанд, който се връща от странство. През нощта в парахода на Дунава се уговори окончателно прогласяването независимостта на България. На 22 септември князът и министрите пристигнаха в Търново.

В историческата църква се отслужи молебен, след свършването на който, князът прочете манифеста, с който обяви България за независима. Изненаданата публика ръкопляска. Председателят на Народното събрание Христо Славейков поздравлява княза като цар на българите. Тържеството се пренася на Хисаря. Пред набързо насъбралия се от радостната вест народ Малинов прочита манифеста, след което новопрогласеният цар държи реч, в която отбелязва, че с извършеното той увенчава 20 годишната си дейност за интересите на българския народ и благодари на търновци за проявената от тях с манифестацията си преданост към него.
 
Едновременно с прогласяването на независимостта, българското правителство заповяда да се завземат източните железници, по гарите на които тутакси се настани българска администрация“.
Този изключителен държавен акт се посреща с многохилядни митинги в цялата страна. Улиците и площадите се изпълват с хора, които се поздравяват с „честито царство”, навсякъде се веят български знамена, народът е в невиждан възторг.

Великите сили не са готови за война и усилията се насочват към дипломатическо уреждане на българския въпрос. Политическите и финансови проблеми са уредени и през март 1909 година европейските правителства признават независимостта на България.

 






« назад


I Love Bulgaria
„Въвеждане на мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради в гр. Севлиево на адрес: ж.к.
„Въвеждане на мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради в град Севлиево, на адрес: ул.
Pr_grajdani
Pr_NPO
Pr_firmi
ЕЕ ПЕРИФЕРНИ РАЙОНИ
Енергийна Ефективност

Изработване на интегриран план за градско възстановяване и развитие на град Севлиево